24.02.2013 г., 19:37

За правдата

1.2K 0 4

Къде е правдата? Защо, къде, кога

я подмениха с болни, безполезни думи?

Довчерашният брат е днешен враг

и дива пропаст зее помежду ни.

 

Не сме ли всички родните чеда

на майка си - светицата България?

Невиждан гняв разделя ни сега

на сит и гладен, гений и бездарен.

 

И днес, със  укор вдигнали пестници,

да не забравяме завета, стария:

докато сноп сме, непречупени лозници

ще бъде вечна майчица България.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да бъдем сноп! - Призивен финал.
    Поздравления за позицията!
  • За кой ли път е време разделно!Поздравления,Нина!
  • "И днес, със укор вдигнали пестници,
    да не забравяме завета, стария:
    докато сноп сме, непречупени лозници
    ще бъде вечна майчица България."
    !!!
  • Много, много хубаво, Нина! Поздрави!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...