Къде е правдата? Защо, къде, кога
я подмениха с болни, безполезни думи?
Довчерашният брат е днешен враг
и дива пропаст зее помежду ни.
Не сме ли всички родните чеда
на майка си - светицата България?
Невиждан гняв разделя ни сега
на сит и гладен, гений и бездарен.
И днес, със укор вдигнали пестници,
да не забравяме завета, стария:
докато сноп сме, непречупени лозници
ще бъде вечна майчица България.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
