Къде е правдата? Защо, къде, кога
я подмениха с болни, безполезни думи?
Довчерашният брат е днешен враг
и дива пропаст зее помежду ни.
Не сме ли всички родните чеда
на майка си - светицата България?
Невиждан гняв разделя ни сега
на сит и гладен, гений и бездарен.
И днес, със укор вдигнали пестници,
да не забравяме завета, стария:
докато сноп сме, непречупени лозници
ще бъде вечна майчица България.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
