19.07.2013 г., 21:50 ч.

За раждането 

  Поезия » Философска
337 0 0

 

За раждането

Просъскват пластовете,
с времето  се гонят.
Препускат
облачните небеса...
За миг се сменят
всичките сезони...
В Природата
пак стават
Чудеса!

Тук сякаш на екран
над нас се  прожектира,
борбата между
полюсите на света.
През Баба Марта
зимата умира
и на нейно място
идва Пролетта!

И в хаоса
Животът ни не спира...
И дните ни не спират
покрай нас!
Надеждите ни
идват и умират,
но тежестта е
винаги у нас...

Във кръговрат
нещата се повтарят...
Животът и Смъртта
се водят за ръка...
О, само
Раждането
хората празнуват...
И само с плач,
посрещаме  Смъртта!


 10.10.1974 г. София

 

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??