Просъскват пластовете,
с времето се гонят.
Препускат
облачните небеса...
За миг се сменят
всичките сезони...
В Природата
пак стават
Чудеса!
Тук сякаш на екран
над нас се прожектира,
борбата между
полюсите на света.
През Баба Марта
зимата умира
и на нейно място
идва Пролетта!
И в хаоса
Животът ни не спира...
И дните ни не спират
покрай нас!
Надеждите ни
идват и умират,
но тежестта е
винаги у нас...
Във кръговрат
нещата се повтарят...
Животът и Смъртта
се водят за ръка...
О, само
Раждането
хората празнуват...
И само с плач,
посрещаме Смъртта!
10.10.1974 г. София
© Христо Славов All rights reserved.