Сторичко.бг (Зоя Христова)
46 189
20.12.2020 г., 15:59 ч.

За родината банално 

  Поезия » Гражданска
970 1 9

 

Нежно обичам родината, както тинейджър се влюбва в жена

с болката в стомаха, с тремора - с телесните знаци на любовта. 

И не лъжа, обичам я – Честно! Тая мръсна, строшена страна. 

Кални улици, прашни пространства – нищо ново – защо да боли?!

Майко, гониш ме от дома ми!

Казваш иди - тук сме бедни, прости и зли. 

Моят дом не е замък. 

Аз съм вкъщи в бетона, в панелите, в ръждата на счупена София – аз съм вкъщи. 

В трамвая с пенсиите с тубите – аз съм вкъщи. 

С изгорелите газове на третокласни рейсове – аз съм вкъщи. 

С прането ти, съседе впиянчен, с чесъна на балкона ти, със зелето ти – съм вкъщи. 

© Зоя Христова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Археологическо откритие, радвам се!
  • Да, ти ми ги "изрови" току що! 💐
  • Ей, страхотно, публикувани ли са
  • Зойче, ето още ПРОЛЕТ В ГРАДА

    Дошло е утрото, а аз не съм разбрала
    в мъглява мрачност всичко се е сляло,
    и птиците в заблуда като мене дремят
    изгубили се в промеждутъка безвремие.

    Самотен слънчев меч пробожда небесата
    и мигом съживява и птиците, и сивотата
    градът добива нови, светли очертания
    и в ритъма на всекидневните дихания

    забързан тротоарът, от стъпки трополи,
    трамвай протяжнено по релсите ехти,
    от изток слънцето деня довежда,
    а Витоша се рее в синкава одежда;

    Завърта се отново кръговратът -
    събудена за нов живот земята!
    Тъй както спал градът е през нощта,
    пристигнала е тихомълком пролетта!

    Се ла ви!, или в превод на български - животът е там, където оби1аш!

    понеже дремя, и гледам в "последни коментари: "За родината БАНАНОВО" - веднага ме разсъни, така ми събуди апетита! 😅
  • Мерси, Пепи, точно това имам предвид
  • Имаш една СОФИЙСКА БАНИЦА от мен:
    Някъде горе все още блещука звезда,
    миг очакване,
    предутринна тишина,
    вечна борба -
    нощта и деня!
    .....
    Изведнъж куче пролайва,
    птиците стреснати от лъч светлина
    в един глас изпращат нощта!
    Трамваят протяжно с железен рефрен
    и той влиза в новия ден!
    Колите познато хриптят и бучат,
    мрачната пелена бавно се вдига,
    разтворена в синева - изчезва над града;.
    утрото вече е тука -
    слънцето над блока отсреща намига!

    Поздравления!
  • И аз я обичам тя е в сърцето и душата ми...
  • Искам да кажа, че си я обичам каквато е
  • Погледни, Родината с надежда и любов, Зоя!
    Промяната започва от нас самите...
    Замисляща се творба! Хареса ми!
Предложения
: ??:??