За родината банално
Нежно обичам родината, както тинейджър се влюбва в жена
с болката в стомаха, с тремора - с телесните знаци на любовта.
И не лъжа, обичам я – Честно! Тая мръсна, строшена страна.
Кални улици, прашни пространства – нищо ново – защо да боли?!
Майко, гониш ме от дома ми!
Казваш иди - тук сме бедни, прости и зли.
Моят дом не е замък.
Аз съм вкъщи в бетона, в панелите, в ръждата на счупена София – аз съм вкъщи.
В трамвая с пенсиите с тубите – аз съм вкъщи.
С изгорелите газове на третокласни рейсове – аз съм вкъщи.
С прането ти, съседе впиянчен, с чесъна на балкона ти, със зелето ти – съм вкъщи.
© Зоя Христова All rights reserved.
