26.02.2013 г., 9:14

За самотата

651 0 4

За Самотата

Кажи, ти знаеш ли

къде се крие Самотата?

Къде е свила

своето гнездо?

Макар че тя на всички е,

на нас,

добре позната?

Това не знае

никой на  света!


Върви със нас тя винаги,

от първите ни стъпки

до сетния  ни,

паралитичен ход,

прецежда ни Живота тя

на малки и горчиви глътки,

вгорчава ни с горчивия си плод ...


Не можем цял  живот

от тази напаст

да се отървеме,

затуй, защото

тя е част от нас

и колкото неистово ний

срещу нея да ревеме,

тя ще упражнява

свойта власт

над нас!


 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...