26.02.2013 г., 9:14

За самотата

654 0 4

За Самотата

Кажи, ти знаеш ли

къде се крие Самотата?

Къде е свила

своето гнездо?

Макар че тя на всички е,

на нас,

добре позната?

Това не знае

никой на  света!


Върви със нас тя винаги,

от първите ни стъпки

до сетния  ни,

паралитичен ход,

прецежда ни Живота тя

на малки и горчиви глътки,

вгорчава ни с горчивия си плод ...


Не можем цял  живот

от тази напаст

да се отървеме,

затуй, защото

тя е част от нас

и колкото неистово ний

срещу нея да ревеме,

тя ще упражнява

свойта власт

над нас!


 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....