Feb 26, 2013, 9:14 AM

За самотата

658 0 4

За Самотата

Кажи, ти знаеш ли

къде се крие Самотата?

Къде е свила

своето гнездо?

Макар че тя на всички е,

на нас,

добре позната?

Това не знае

никой на  света!


Върви със нас тя винаги,

от първите ни стъпки

до сетния  ни,

паралитичен ход,

прецежда ни Живота тя

на малки и горчиви глътки,

вгорчава ни с горчивия си плод ...


Не можем цял  живот

от тази напаст

да се отървеме,

затуй, защото

тя е част от нас

и колкото неистово ний

срещу нея да ревеме,

тя ще упражнява

свойта власт

над нас!


 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...