За сцената мечтая
За нея бленувам от както се помня,
за нея копнея и наяве, и на сон!
За нея вълнувам се всеки път,
когато съм срещу нея, до или на нея!
Сърцето ми тупти кат часовник в ритъм един,
който напомня ми, че в мечтите ми всеки път
излизам на нея, за да пея, ала и не само!
Цяло същество в мен напира и да пея,
но и да играя, щом намирам се на нея,
на сцената моя любима!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антон Тодоров Всички права запазени
