за "Семптември"
За човека бе истина страшна,
за онези, книжчица прашна,
за народа то бе светлина,
за народа, що в кръвта си заспа.
То бе носител на трепет и страх,
то бе носител на мечтите, паднали в прах,
то бе гласът на народа,
гласът на народа, гласът на роба.
“Свободен” народ “говореше” то,
свободен с кръвно петно,
във него щастие няма,
пролетта есен е, есента на забрава.
В него правда не цъфти,
а само истина, родена от лъжи.
То бе за подем и погром,
то бе народния стон,
то бе песен, но песен за смърт,
то бе участ на хора, въстанали с сърп.
В него се вижда вопъл народен.
В него се вижда бляна – народа свободен.
Небето, светкавица, гръм...
извади народа от сън,
че змейове няма, свобода също
и смъртта изви снагата си кръшно.
Започва трагедията, но няма да спре,
то, я помни добре.
Кръвта. Кръв във кръвта на кървава следа,
земята попи кръвта им сега,
Кървава земя – отечество мило,
думата бе там, значението – изгнило.
Жени и деца, разказваше то,
мъртви тела, опожарено село,
фронтът бе там, фронтът бе вкъщи,
надеждата рухна, надеждата свърши,
ужасът всеки го втърси,
животът си, всеки тръгна да търси.
Но то помни, как като луд,
на Бога служител, във всеобщия смут,
изправи се побеснял и велик,
“Смърт на сатаната” нададе той вик
и помни как божия храм,
рухна, той обеси се с гордост, без срам.
Песента на есента полетя,
но песента на разрухата беше това,
и то помни този погром,
ужас във всяка хижа и дом.
То бие камбана и тревожи нашите души.
То смъртта ни показва, смъртта от всички страни.
То в кръв се окъпа, кръвта на нашите деди
и показа ни тайни и явни злини.
Ще почина, ще погледна насреща,
а пред мен кървава смърт пак ще стои,
бащата обесен, сестрата насреща,
обезчестена ще плаче и ще кърви.
Ще видя кървави, мъртви води,
ще видя глави от тела отделени,
ще видя и ще бягам, уви,
очите ми пак в него са взрени.
То края оповести,
но и началото на нови беди,
то от Бога се отрече
и на нас се то обрече,
то есента превърна в пролет
и разреши ни с истината да направим полет.
То “Септември” се зове.
Името ти няма да умре!
© Янчо Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Ми че на мен пък ми харесва повече от това на Гео Милев! Извинявам се, но макар да е признат автор и сега да го готвя за изпити, не смятам "Септември" за "изпипано". Но това са излишни спорове. Просто си казвам мнението
-
Касиус, не съм съгласен само с това, че няма "насоченост". Според мен има - да не забравяме.
Белоснежка, благодаря. Макар и да има много недостатъци, това е едно от любимите ми.
П.П. Не претендирам да имам някакви писателски качества, още по-малко мога да се оприлича на Гео Милев. Пиша нещата така, както ги чувствам, а критиката винаги е добре дошла, благодаря. -
"Септември ще бъде май"! Ама май не е изпипано като това на Гео Милев!
Много ти е разпръсната мисълта и се губи конкретната тема. Всъщност не може да се разбере и дали има такава. Така , както си го написал става за филм на ужасите без сюжет - само за сплашване. Апропо за бунта : трябва да си изясниш срещу какво или кого се бунтуваш , за да може конкретното ти произведение да придобие форма и някаква насоченост. Иначе изпадаш в ситуация на експериментално стихоплетство без сюжетно и лишено от смислено действие! )) -
Стихът ти се раздира от гневен вик на непримиримост! Будна съвест имаш!
Пишеш оригинално! Допада ми стила ти! Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
