За човека бе истина страшна,
за онези, книжчица прашна,
за народа то бе светлина,
за народа, що в кръвта си заспа.
То бе носител на трепет и страх,
то бе носител на мечтите, паднали в прах,
то бе гласът на народа,
гласът на народа, гласът на роба.
“Свободен” народ “говореше” то,
свободен с кръвно петно,
във него щастие няма,
пролетта есен е, есента на забрава. ...