12.11.2009 г., 23:32 ч.

За следващата зима 

  Поезия » Друга
5.0 / 11
845 0 12
Препъвам се от тежести. На плещите.
А те растат, множат се…с всеки ден.
До мен нахалничко пристъпват грешките.
И в нощите нахлуват. Спят до мен.
Красиви са ми нощите. Не крия.
Дори кошмарите. И тях обичам.
И даже да е тежко, и да вия,
единствено юмруците си стискам.
И никой не помръква с мойта болка,
не плаче с мен (изплаках се отдавна …),
тогава дръзка съм, стремглава, бойка,
летя дори. Но никой не предавам. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Криси Всички права запазени

Предложения
  • Навярно имат срок на годност думите, износват се и шепот, и мълва. По-дрипави от просещите друмници,...
  • Аз мислех любовта, че окрилява. Че горе до небето те издига. Тя всъщност със земята изравнява душата...
  • Беше утро. Ден първи на нашата свята любов. И изтръпнал от щастие цял, крадешком те поглеждах. Твоят...

Още произведения »