Препъвам се от тежести. На плещите.
А те растат, множат се…с всеки ден.
До мен нахалничко пристъпват грешките.
И в нощите нахлуват. Спят до мен.
Красиви са ми нощите. Не крия.
Дори кошмарите. И тях обичам.
И даже да е тежко, и да вия,
единствено юмруците си стискам.
И никой не помръква с мойта болка,
не плаче с мен (изплаках се отдавна …),
тогава дръзка съм, стремглава, бойка,
летя дори. Но никой не предавам. ...