За следващата зима
Препъвам се от тежести. На плещите.
А те растат, множат се…с всеки ден.
До мен нахалничко пристъпват грешките.
И в нощите нахлуват. Спят до мен.
Красиви са ми нощите. Не крия.
Дори кошмарите. И тях обичам.
И даже да е тежко, и да вия,
единствено юмруците си стискам.
И никой не помръква с мойта болка,
не плаче с мен (изплаках се отдавна …),
тогава дръзка съм, стремглава, бойка,
летя дори. Но никой не предавам.
Добра съм и в живота. Тъй си мисля.
Научих да отстъпвам. (Малко трудно.)
Най-мила съм, когато се разлúсти,
и Пролетта държи ме дълго будна…
Тогава дишам. Жадно грабя Слънце.
И после го прахосвам. Но не страдам.
Оставям си все пак едничко зрънце.
За следващата зима. (Бог да дава).
© Криси All rights reserved.
