Вяра за летене
Аз зная как боли да раждаш себе си
и може да се случи много пъти -
възкръсваш и се вкопчваш в световете си,
а болката прегризва връв в съня ти.
Камбаната изтърсва прахоляка
от дългото и мълчаливо чакане
и търсиш се на сляпо, а в краката ти
два ириса търкалят се изплакани.
Какво че си засяла грах в лехите?
Принцесите ги няма. И къде са? -
Отплуваха обратно във мечтите си...
А твоят грах не става за принцеси.
А твоят свят за приказка не пасва -
палатите са купчини от слама,
лъжиците ти в сребърно не бляскат,
във вените - следа от синьо няма.
Тестото ти е друго - твърде просто -
брашно, закваска, малко сол, водица
и вярата, с която да повярваш
в една свещена Божа плащеница...
И в смисъла смирено да замръкнеш
в леглото си. Предстартово броене
отдавна мери пътя наобратно...
Дано това е стартът за летене.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
