teis
48 571
1.02.2018 г., 9:52 ч.

Вяра за летене 

  Поезия » Друга
2676 34 30

Аз зная как боли да раждаш себе си
и може да се случи много пъти -
възкръсваш и се вкопчваш в световете си,
а болката прегризва връв в съня ти.
Камбаната изтърсва прахоляка 
от дългото и мълчаливо чакане
и търсиш се на сляпо, а в краката ти
два ириса търкалят се изплакани.
Какво че си засяла грах в лехите?
Принцесите ги няма. И къде са? -
Отплуваха обратно във мечтите си...
А твоят грах не става за принцеси.
А твоят свят за приказка не пасва -
палатите са купчини от слама,
лъжиците ти в сребърно не бляскат,
във вените - следа от синьо няма.
Тестото ти е друго -  твърде просто -
брашно, закваска, малко сол, водица
и вярата, с която да повярваш
в една свещена Божа плащеница...
И в смисъла смирено да замръкнеш
в леглото си. Предстартово броене 
отдавна мери пътя наобратно...
Дано това е стартът за летене.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??