Присънва ми се често плаж мъждив,
дете строи от пясък своя замък.
И непогалено от вятъра ленив,
е вече старец от надгробен камък.
Превърнат в памет, скрита от цветя,
треви над него пролетно ще никнат.
Ще чуруликат одата на радостта
случайни птици в упокоен пикник.
А някъде - на кръглата Земя,
ези с тура ще си сменят местата.
На Злото ненаситната ламя
ще гледа с благи погледи лицата. ...