За теб...
Развяват гриви
чувствата отвързани
от мислите-юзди.
И тичат
по поляните-желания
по-силно от преди...
Ухае на мечти
недосънувани.
Пчелици-истини
сбират прашец
от радостта недоцелувана.
Безумно свири споменът-щурец.
Стада-илюзии
под сенкиите на вярата
пладнуват... Самотата спи.
Бълбукат тихо рими
непогалени.
И пак за теб се буди моят стих!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселка Стойнева Всички права запазени
