Jun 4, 2012, 10:04 AM

За теб...

  Poetry
999 1 16

Развяват гриви

чувствата отвързани

от мислите-юзди.

И тичат

по поляните-желания

по-силно от преди...

 

Ухае на мечти

недосънувани.

Пчелици-истини

сбират прашец

от радостта недоцелувана.

Безумно свири споменът-щурец.

 

Стада-илюзии

под сенкиите на вярата

пладнуват... Самотата спи.

Бълбукат тихо рими

непогалени.

И пак за теб се буди моят стих!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселка Стойнева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...