И невъзможното бих сторила дори,
каквото ще то да ми струва
В най-хубавите утринни зори
най-хубавото бих ти подарила.
През сняг, виелици и буря
аз пак към тебе ще вървя,
единствен път от всички ще открия
с най-нежната любов да те даря.
За две очи, като огньове жарки,
в сърцето си дълбоко спотаила,
аз всичките дъждовни капки
бих, ако трябва, преброила.