Jan 19, 2011, 1:33 PM

За теб

  Poetry » Love
1.2K 0 2

 

И невъзможното бих сторила дори,
каквото ще то да ми струва
В най-хубавите утринни зори
най-хубавото бих ти подарила.

 

През сняг, виелици и буря
аз пак към тебе ще вървя,
единствен път от всички ще открия
с най-нежната любов да те даря.

 

За две очи, като огньове жарки,
в сърцето си дълбоко спотаила,
аз всичките дъждовни капки
бих, ако трябва, преброила.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жанет Велкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...