За теб
Не търси от мене опрощение,
не ме вини за моята омраза.
Цял живот ме пи за забавление
... и в играта си ме смаза.
Събираше в тебе сълзите ми
и после ме давеше в тях.
Убиваше с поглед мечтите ми,
но въпреки тебе - живях.
Сега ли ще ми шиеш раните
и ще ми говориш за смирение.
Ти имаш още кръв по дланите.
Моята болка е твое творение.
Но вече късно е да сваляш луната,
и вече късно е да скубеш косите си.
Дори да изгниеш до кости в земята,
никога нямада изкупиш вината си.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бисерка Тодорова Всички права запазени
