27.01.2021 г., 16:52 ч.

За теб 

  Поезия
263 2 6

Не търси от мене опрощение,
не ме вини за моята омраза.
Цял живот ме пи за забавление
... и в играта си ме смаза.

Събираше в тебе сълзите ми
и после ме давеше в тях.
Убиваше с поглед мечтите ми,
но въпреки тебе - живях.

Сега ли ще ми шиеш раните
и ще ми говориш за смирение.
Ти имаш още кръв по дланите.
Моята болка е твое творение.

Но вече късно е да сваляш луната,
и вече късно е да скубеш косите си.
Дори да изгниеш до кости в земята,
никога нямада изкупиш вината си.

© Бисерка Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??