За теб (до поискване)
Не насилвай вече думите, недей!
Те загубиха смисъл
Отворих душата,
(За теб…)
като мавзолей,
Но внимавай!
Влез в него само със чистата мисъл.
Мини има – болезнени (с)помени,
от неправилно взети решения.
Също сълзи от сърцето отронени
И съмнения… много съмнения.
Кой си ти, че обръщаш наопаки дните ми?
Правиш ме уязвима.
А когато създаваш радостни сълзи в очите ми
Да те запазя опитвам се в рими?
Приказка ли си? Или измислица?
Че във мене разпалил си пламъци?
Пожелай си и ще дойда при теб до поискване,
Някъде… все едно – нямам нужда от замъци…
Ще захвърля всички дрехи безцветни
(за теб).
С цветове от Любов ще рис(к)увам по кожата.
Ще ликувам, ще танцувам със стъпки балетни,
(за теб…).
(Пак за теб…) запазих местенце във ложата
за спектакъл разказваш за мойта Любов…
Заповядай, когато за нея готов си.
Ще засветят тогава
по-силно звездите в нощта.
Ще засвирят по-силно щурците.
Денем слънце, а нощем луна,
ще огряват за нас бъднините,
към които, съдба до съдба
да вървим сме избрали.
Две тела сме, а Душата ни само една е.
Ти, до днес този факт не разбра ли?
Редактирано
© Ирен Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Дали имам безцветни дрехи?
Не, ама да не бъркаме авторка с лирическата. :D Благодаря ти! -
Ти имаш ли безцветни дрехи? Иренка, нагазила си в едни други, по-високи води и май нищо не може да те спре. Много ми хареса!
-
Джу, вирнах си сега носа.
Еси, благодаря! Веси, ще разбере ами, къде ще ходи -
Ще разбере, сигурна съм. Харесах!
-
Поздравления!
-
Какво е рошавко, а колко музика има...
И смисъл. Браво, Ирен, Много ми хареса -
Добре, ще направя.
-
... щом душата е една - ключът за телата също е един - пламък... направи от мавзолея поляна - дъхава и жадна...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
