За теб (до поискване)
Не насилвай вече думите, недей!
Те загубиха смисъл
Отворих душата,
(За теб…)
като мавзолей,
Но внимавай!
Влез в него само със чистата мисъл.
Мини има – болезнени (с)помени,
от неправилно взети решения.
Също сълзи от сърцето отронени
И съмнения… много съмнения.
Кой си ти, че обръщаш наопаки дните ми?
Правиш ме уязвима.
А когато създаваш радостни сълзи в очите ми
Да те запазя опитвам се в рими?
Приказка ли си? Или измислица?
Че във мене разпалил си пламъци?
Пожелай си и ще дойда при теб до поискване,
Някъде… все едно – нямам нужда от замъци…
Ще захвърля всички дрехи безцветни
(за теб).
С цветове от Любов ще рис(к)увам по кожата.
Ще ликувам, ще танцувам със стъпки балетни,
(за теб…).
(Пак за теб…) запазих местенце във ложата
за спектакъл разказваш за мойта Любов…
Заповядай, когато за нея готов си.
Ще засветят тогава
по-силно звездите в нощта.
Ще засвирят по-силно щурците.
Денем слънце, а нощем луна,
ще огряват за нас бъднините,
към които, съдба до съдба
да вървим сме избрали.
Две тела сме, а Душата ни само една е.
Ти, до днес този факт не разбра ли?
Редактирано
© Ирен All rights reserved.
Не, ама да не бъркаме авторка с лирическата. :D Благодаря ти!
Еси, благодаря! Веси, ще разбере ами, къде ще ходи 
