11.06.2006 г., 20:23

За теб, любима!

2.9K 0 16

Да бях художник, да те нарисувам!
Да бях поет, аз стих да ти напиша!
Да бях аз скулптор, паметник да ти направя!
Но съм човек обикновен и те обичам!

За тебе скочил бих от мост висок
и бих се гмурнал аз в най-мътната вода.
Изправил бих се срещу звяр жесток,
за да докажа силата на любовта.

Бих влязъл и в кипящия казан,
на някой дявол долу в ада.
И бих отишъл на война с тиран,
за любовта ти, твоя, за награда.

Но аз пред теб ще падна на колене
покорно ще сведа глава.
Животът мой ще дам да ми отнемеш,
принадлежи единствено -  на теб и любовта!

p.s. Посвещавам  на жената, която обичам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Костов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...