За теб не спирам да съм венцеслов
Отново ти си тишина, но аз
съм твоето надеждно отражение.
В мълчанието чувай влюбен глас
нашепващ със сияйно вдъхновение.
Проблясва музикално откровение
от храма слънцелъчев на деня.
Вълшебни приказки ще са прозрение
с романтика пристъпваща в съня.
Не е далечна чудната страна.
Тя всъщност е зад тихо огледало.
С душата си усещай светлина
изплитаща поезия изцяло.
За теб не спирам да съм венцеслов.
Покой не знае грееща любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Асенчо Грудев Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
