За теб не спирам да съм венцеслов
Отново ти си тишина, но аз
съм твоето надеждно отражение.
В мълчанието чувай влюбен глас
нашепващ със сияйно вдъхновение.
Проблясва музикално откровение
от храма слънцелъчев на деня.
Вълшебни приказки ще са прозрение
с романтика пристъпваща в съня.
Не е далечна чудната страна.
Тя всъщност е зад тихо огледало.
С душата си усещай светлина
изплитаща поезия изцяло.
За теб не спирам да съм венцеслов.
Покой не знае грееща любов.
© Асенчо Грудев All rights reserved. ✍️ No AI Used
