12.11.2008 г., 19:12

За тебе, човече

525 0 1
За тебе, човече!

Малко човече
чувствам се вече.
Трудно е вече
да бъда далече.
Да бъда далече
от тебе, човече.
Любовта ми отрече,
сърце ми отвлече.
Спомен повлече,
за тебе, човече.
Черна дреха облече,
душа ми насече.
Едва ли скоро, човече,
в душата ми празниче
ще бъде вече.
Вечно пътниче
в безкрайно тунелче...
Благодаря ти, човече!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Милева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...