За тебе, тати...
Създаден си, тати, да бъдеш велик.
Орисан си, тати, да бъдеш различен.
Тъй сладко сериозен и стилен комик.
И толкова много от всички обичан.
А твоите танци „изгарят” душите.
Сънуваш ги даже, от Господ дарен си.
И които ги види му текват сълзите....
Да ги влудяваш от сцената, определен си.
Забравили кюфтета на вилица заболи.
Изпаднали в транс не мислят за неволи.
И да немеят пред изкуството ти вечно,
за което, благодаря ти най-сърдечно.
Ти рамо си мое и вечен приятел.
Със тебе съм силна и ти не отричай.
Бъди само с мен, като ангел небесен,
бъди ти до мен и ме обичай.
Оценям всеки земен миг,
прекаран с теб в живота с благата.
На колене със зноен вик,
че имам те, благодаря към небесата!
22.02.2011г.
©shon
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Упорита Добродушкова Всички права запазени
