За този Някой
Когато розите цъфтяха
и царствено поклащаха снага,
някой някъде заплака,
загубил пътя към дома.
А слънцето за този Някой грее
и гали пеперуденото му лице.
Дали знае, че животът не е черен,
ако се буди на утрото като дете.
Дали бе намек на съдбата,
за него пламъци навред горят.
След снегопад ще дойде лято
и той на розите ще е приятел.
А те за него ще разцъфват
и ще даряват своя аромат.
И в приказка той ще осъмва -
в един по-добър, човечен свят!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
