Когато розите цъфтяха
и царствено поклащаха снага,
някой някъде заплака,
загубил пътя към дома.
А слънцето за този Някой грее
и гали пеперуденото му лице.
Дали знае, че животът не е черен,
ако се буди на утрото като дете.
Дали бе намек на съдбата,
за него пламъци навред горят.
След снегопад ще дойде лято
и той на розите ще е приятел. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up