За този Някой

Poetry » Philosophical

667 0 6

Когато розите цъфтяха

и царствено поклащаха снага,

някой някъде заплака,

загубил пътя към дома.

А слънцето за този Някой грее

и гали пеперуденото му лице.

Дали знае, че животът не е черен,

ако се буди на утрото като дете.

Дали бе намек на съдбата,

за него пламъци навред горят.

След снегопад ще дойде лято

и той на розите ще е приятел.

А те за него ще разцъфват

и ще даряват своя аромат.

И в приказка той ще осъмва -

в един по-добър, човечен свят!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

vita65 (Виолета Арнаудова)

Дано намери пътя към дома...

2010-07-01T07:53:27+03:00
Довереница (Дочка Василева)

Аромат на рози и на утро
потънали в очите на дете.
В очакване на разцъфтяло чудо
във стъпките на вечния копнеж

Поздравления за оптимистичния и ароматен стих!

2010-06-30T23:26:44+03:00
Ена (Елена Гоцева)

А те за него ще разцъфват
и ще даряват своя аромат.
И в приказка той ще осъмва -
в един по-добър, човечен свят!

!!!
АМИН!

2010-06-30T22:38:35+03:00
СОЛАР (Дима)

Пътят за дома минава през обичта...
паралела с дете е чудесно попадение - хубав стих,
Мариола,дори и само за това, че олицетворяваш цветето и го правиш приятел...
поздрави

2010-06-30T21:05:31+03:00
teodorka (Теодора)

"Дали знае, че животът не е черен,

ако се буди на утрото като дете."
Супер!Поздрав,Мариолка!

2010-06-30T19:48:11+03:00