1.05.2024 г., 10:58

За туй аз пиша

805 4 18

Признавам си… че съм платен поет:

от Сорос взимам хубава заплата!

Той… с долари ми плаща всеки ред,

против Русия и срещу войната.

 

В Бахамите, аз имам срочен влог,

и всеки ден там в сметката ми влиза

валутата от Ню Йорк и БанкОк.

Натрупва се - във картата ми Виза!

 

За пенсия… събирам днес пари.

Не ги броя… навярно са милиони!

Спестявам за купони със жени,

за памперси и скъпо, черно Джони!

 

За туй аз пиша… Няма да се спра!

Ще плюя по съветските гадини.

Не пращащи - в проклетата война,

децата си и близките роднини.

 

 

Юри Йовев 

Май 2024 г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yuri Yovev Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Петьо, Валя!!! 😊 Благодаря!
  • Знам тази история Юри и е вярна. За днешните - николко! Техните деца са скрити дълбоко, на сигурно...
  • На сегашните войнолюбци и антуража им синовете им (а и те) са далеч от фронта. Уредили са се, както се казва. Срещал съм такива. Големите риби, които ги показват по медиите не са най-големите риби. Тези, които са на върха на пирамидата са на дъното на океана. За тях не се говори. Пиши, Юрка! 👍
  • Стойчо, Валя!! 👍
    Да си припомним една история от Втората световна война, в която, Яков (един от синовете на Сталин) се сражава на фронта като обикновен войник (лейтенант) Там той попада в плен, немците разбират кой е и искат да го разменят за фелдмаршал Паулус, на което Сталин отговоря, че не разменя обикновен войник за маршал. По-късно Яков умира в немски концлагер.
    Питам се, на колко от сегашните войнолюбци в Кремъл, синовете се сражават по фронтовете в Украйна като обикновени войници. Някой ако знае да каже.
  • Е, това вече, жестоко ме разсмя🤣🤣🤣🥰❣️❣️❣️

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....