ЖивкоДелчев (Живко Делчев)
64 51
24.04.2024 г., 17:28 ч.

За вятъра 

  Поезия
168 1 2

Вятъра ми е приятел.

Той дава ми крила.

Издига ме високо

и ме учи да летя.

С него аз препускам

по върхове и долини.

С него докосвам 

онези сини висини.

Чуй шепота му, друже !

Чуй този вечен глас.

Що шепне за хора 

някога живели.

И за родените след нас.

Вятъра ми е приятел.

Показва ми света..

И ме кара да мечтая

и да искам да летя.

 

----------------------------------

 

Вечната игра

 

Играем игра.

Стара като света.

Война след мир,

и мир след война.

Убиват се братя,

загиват деца.

На кой ли му пука?

Такъв е света.

И така ,век  след век,

до последния човек...

А ония отгоре,

що наричат се елит,

дъската подреждат за пореден 

гамбит.

За тях ние сме пешки,

топове,коне.

И жертви,

милиони ,

човешки.

Но така и така ще се мре.

Финала е ясен.

Порочен е кръга.

Живота,тъй прекрасен,

завършва с война.

Само ония,отгоре,

омазани с кръв,

ще пресмятат печалби.

И нов план ще кроят.

 

 

© Живко Делчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тарикат-поет - публикува ги по две наред!
  • Хаха, доста интересно Това за вятъра ми хареса, второто също ......само дето не очаквах да има второ и не мога да разбера свързано ли е изобщо с вятъра или е изцяло друго произведение? Ако е друго - защо е включено тук? Като вид бонус може би, ако някой реши да прочете за вятъра?
Предложения
: ??:??