За вятъра
Вятъра ми е приятел.
Той дава ми крила.
Издига ме високо
и ме учи да летя.
С него аз препускам
по върхове и долини.
С него докосвам
онези сини висини.
Чуй шепота му, друже !
Чуй този вечен глас.
Що шепне за хора
някога живели.
И за родените след нас.
Вятъра ми е приятел.
Показва ми света..
И ме кара да мечтая
и да искам да летя.
----------------------------------
Вечната игра
Играем игра.
Стара като света.
Война след мир,
и мир след война.
Убиват се братя,
загиват деца.
На кой ли му пука?
Такъв е света.
И така ,век след век,
до последния човек...
А ония отгоре,
що наричат се елит,
дъската подреждат за пореден
гамбит.
За тях ние сме пешки,
топове,коне.
И жертви,
милиони ,
човешки.
Но така и така ще се мре.
Финала е ясен.
Порочен е кръга.
Живота,тъй прекрасен,
завършва с война.
Само ония,отгоре,
омазани с кръв,
ще пресмятат печалби.
И нов план ще кроят.
© Живко Делчев All rights reserved.
Това за вятъра ми хареса, второто също ......само дето не очаквах да има второ и не мога да разбера свързано ли е изобщо с вятъра или е изцяло друго произведение? Ако е друго - защо е включено тук? Като вид бонус може би, ако някой реши да прочете за вятъра? 