За заминалите

За заминалите

 

Хората заминали

Във Нав, на оня свят

Тук и там са, те

Са духове. На тях

Пространството 

Принадлежи. Като

Птиците са те,

Летят - за миг

Се те оказват, където

Пожелаят, на

Звезди, луна,

Планети. Те с

Мислите се хранят,

С погледа и 

Мислите на живите

Във Яв, т.е. на

Земята тук.

 

Защо е нужно 

Тук, в 

Изложението

Такова 

Реч за тях да

се

Провежда?

Принципен

Е, много важен

Тоз въпрос. 

 

Заминалите са

Души първоначални

Искри са на Твореца,

И тез души, Духове

По-правилно е

Да се нарекат -

Защото

Тяхната душа,

Земното им

Съществувало

Съзнание сега е

Фрагментарно,

Фракционно и

Разпръсното в

Земното, небесното

Пространство.

 

И все пак - съзнание

Имат те, мисли,

Чувства, сънища

И преживявания

Най-различни.

 

Истинска храна и

Смисъл на

Живота техен са

Погледите, мислите,

Вниманието

На живите оттук,

От света, наречен

Земен, Яв и Бял.

 

Светът на тях

Заминалите (Нав)

И на живите тук,

Два полюса са,

На благодатен

Ток. Гледа нашия

Човек оттук

Със своите мисли

И дела, гледа

Своя близък там

И "лампичка" за

Него се

Запалва. Оживява

Този дух и веднага

Мисъл се явява

В него - как и

Той да прояви, да

Изяви своето

Добро - с какво

Възможно да

Помогне е за

Него. А да се

Знае трябва, че

Всезнаещи са те,

Летящи и да

Помагат съответно

Могат.

 

Всичките заминали,

Които са примирили

Противоречията

Свои още тук, и

Що спокойни, мирни

И покойни са се

Там отправили,

Те благословени са

Имат те -

"родителски статут",

На Небето и в

Едно от небесата те

Живеят. А има

Без съмнение и

Такива, които там

Изживяват свое

Боледуване, свой

Своеобразен "ад",

И ако останат живи,

Придобиват също

Указаното

Положение - родителски

Статут. "Родители"

Се те явяват,

Своеобразни ангели

И "богове" за всички

Свои близки

Живи. 

Слава

На тяхното

Небесно положение.

 

Благословени стават

Земно-живите,

Които разбират 

И прилагат съответно

Указаните

Отношения. Те

Почитат и прославят

Заминалите свои

Души близки.

Те захранват ги

С енергия психическа

Оттук,

И имат съответно - 

Защита и

Енергетичен източник

Прекрасен - от

Техните души и духове

В Небето-небесата.

 

Следователно, ако

Сме съгласни с

Казаното в нашия

Контекст, следва

Практика благословена,

Отношение и

Внимание.

 

Да добавя тук 

Необходимо е, че

Там, в света "Велесов",

В Нав, ден един

Равнява се на

Една година

Земна. И Пролетта,

Лятото и Есента

На земната година

Със "Задушниците"

Свои, те -

Свиждане, трапеза

Обща са с нашите

Живеещи отвъд

Души. А Зимата,

Когато снегът

В природата присъства,

Нощта покойна

Е за тях - те спят

Също на небето.

И през пролетта,

В сутринта Небесна,

Започва пак

Нов кръг на

Общуването

Благодатно.

.

 

***

 

Слава на Велес.

 

Ура.

 

Лесничея