Давя те във всяка моя сълза,
породена от твоето безочие.
Да спра не бих могла,
защото те... (многоточие)...
Дори на лист не искам да изричам
думите незаслужени от тебе, змея,
на наивница не искам да приличам,
дори и тайно по теб да тлея.
Абсурдно е времето в мен,
Желая те,
а искам от мен да изтръгна.
Имам чувството, че си ми вроден,
да страдам...
и да искам пак да те прегърна.
`Евелина
© Евита Всички права запазени