14.11.2006 г., 18:57

Заблуда!

1.1K 0 3
          Не усетих кога птицата на любовта кацна на моето рамо
          не мислех, че моето сърце от теб ще бъде сгряно,
          и че без теб не мога осъзнах,
          но твърде, твърде късно го разбрах!
          Виновна съм - признавам си това:
          не повярвах на думите, изречени от твоята уста
          и вече няма никаква надежда за нас,
          ах, защо ли не послушах своя вътрешен глас!
          Защо чувствата ти аз не споделих,
          от недоверие любовта между нас убих
          и ти сега искаш да си отмъстиш,
          и грешката, която сторих, няма никога да ми простиш!
          Но теб за нищо няма да виня
          ти се опита да ми покажеш любовта,
          но аз като последната глупачка
          си помислих, че съм ти поредната играчка!
          И ето, че отново сбърках
          в голяма каша се забърках
          и късно осъзнах, че ти ме завладя,
          но сега ти не вярваш на това!
          Мълчаливо стоим и се гледаме в очите
          и в тях откриваме само следите
          от болка, страст, обида и тъга
          и мисълта, че можеше да бъдем щастливи с любовта!
          Ако можех само времето да върна
          на любовта ти щях веднага да отвърна
          и нямаше сега да сме сами -
          влюбени, но разделени от гордост души!!! 
         

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотно е,само се надявам скоро да преживеете този момент на безсмислена гордост и да сте страшно щастливи!!! 6
  • Ммм..така е за жалост
    Гордостта понякога ни обрича на самота...
    Много добре си го казала!

    Успех!
  • БРАВО - ГОРДОСТТА Е МНОГО ПАГУБНА - ВИНАГИ И ЗА ДВАМАТА ВЛЮБЕНИ

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...