Nov 14, 2006, 6:57 PM

Заблуда!

  Poetry
1.1K 0 3
          Не усетих кога птицата на любовта кацна на моето рамо
          не мислех, че моето сърце от теб ще бъде сгряно,
          и че без теб не мога осъзнах,
          но твърде, твърде късно го разбрах!
          Виновна съм - признавам си това:
          не повярвах на думите, изречени от твоята уста
          и вече няма никаква надежда за нас,
          ах, защо ли не послушах своя вътрешен глас!
          Защо чувствата ти аз не споделих,
          от недоверие любовта между нас убих
          и ти сега искаш да си отмъстиш,
          и грешката, която сторих, няма никога да ми простиш!
          Но теб за нищо няма да виня
          ти се опита да ми покажеш любовта,
          но аз като последната глупачка
          си помислих, че съм ти поредната играчка!
          И ето, че отново сбърках
          в голяма каша се забърках
          и късно осъзнах, че ти ме завладя,
          но сега ти не вярваш на това!
          Мълчаливо стоим и се гледаме в очите
          и в тях откриваме само следите
          от болка, страст, обида и тъга
          и мисълта, че можеше да бъдем щастливи с любовта!
          Ако можех само времето да върна
          на любовта ти щях веднага да отвърна
          и нямаше сега да сме сами -
          влюбени, но разделени от гордост души!!! 
         

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Страхотно е,само се надявам скоро да преживеете този момент на безсмислена гордост и да сте страшно щастливи!!! 6
  • Ммм..така е за жалост
    Гордостта понякога ни обрича на самота...
    Много добре си го казала!

    Успех!
  • БРАВО - ГОРДОСТТА Е МНОГО ПАГУБНА - ВИНАГИ И ЗА ДВАМАТА ВЛЮБЕНИ

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...