Докога ще търпим тоз позор?

Докога ще гледаме безучастно?

Нали не е в нашия двор,

затваряме очи безопасно.

Това никога не ще се случи на нас.

Ние сме обвити в дебели черупки.

Не, не ще се случи на нас.

Докато един ден не разберете,

че поникнало е във вашата градина,

вкоренено вече от година -

страшно зло с фатален край.

Тюхкане и вайкане не ще помогнат,

паметта сълзи не ще да заличат!

А обществото гледа тъпо, безразлично,

докато виновникът почива на свобода.

Свобода за нови подвизи безнаказани.

Докога, докога? Докато сполети и вас?

Нима вярвате, че това не ви засяга?

Не бъдете толкова наивни, а по-активни.

Живеете в една матрица,

потънали в дълбок и непробуден сън.

И втори Ботев днес да се роди,

съмнявам се, че може вам пробуди!

По-скоро ще отнемете му пак живота,

както този на Алеко и Гео Милев.

Защото вашите сърца са все закоравели,

причина злото непрестанно да ви връхлита.

И то не ще спре да обикаля

и да търси открехнати врати.

И не си мислете, че вашата е вече здрава,

а по-добре я укрепете.