Заблуда
Докога ще търпим тоз позор?
Докога ще гледаме безучастно?
Нали не е в нашия двор,
затваряме очи безопасно.
Това никога не ще се случи на нас.
Ние сме обвити в дебели черупки.
Не, не ще се случи на нас.
Докато един ден не разберете,
че поникнало е във вашата градина,
вкоренено вече от година -
страшно зло с фатален край.
Тюхкане и вайкане не ще помогнат,
паметта сълзи не ще да заличат!
А обществото гледа тъпо, безразлично,
докато виновникът почива на свобода.
Свобода за нови подвизи безнаказани.
Докога, докога? Докато сполети и вас?
Нима вярвате, че това не ви засяга?
Не бъдете толкова наивни, а по-активни.
Живеете в една матрица,
потънали в дълбок и непробуден сън.
И втори Ботев днес да се роди,
съмнявам се, че може вам пробуди!
По-скоро ще отнемете му пак живота,
както този на Алеко и Гео Милев.
Защото вашите сърца са все закоравели,
причина злото непрестанно да ви връхлита.
И то не ще спре да обикаля
и да търси открехнати врати.
И не си мислете, че вашата е вече здрава,
а по-добре я укрепете.
© Вивиян Иванова All rights reserved.
