Заблудени желания
пробожда мечтите.
Вчера ли исках
да съм спасител
на дните - свои и чужди?
Непробуден ли пак ще замръкне
небосводът,
претопен в езичество неприкрито?
В жертва ли
пак ще принасяме
всяка паднала
от желания мними,
на шрапнели разбита?
Кога ли ще се откажат звездите
от заблудата древна,
че със смъртта си
променят съдбите...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стоян Иванов Всички права запазени