Apr 11, 2008, 1:46 PM

Заблудени желания

  Poetry » Other
892 0 1
Календарна неточност
пробожда мечтите.
Вчера ли исках
да съм спасител
на дните - свои и чужди?
Непробуден ли пак ще замръкне
небосводът,
претопен в езичество неприкрито?
В жертва ли
пак ще принасяме
всяка паднала
от желания мними,
на шрапнели разбита?

Кога ли ще се откажат звездите
от заблудата древна,
че със смъртта си
променят съдбите...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стоян Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...