Заблудени желания
пробожда мечтите.
Вчера ли исках
да съм спасител
на дните - свои и чужди?
Непробуден ли пак ще замръкне
небосводът,
претопен в езичество неприкрито?
В жертва ли
пак ще принасяме
всяка паднала
от желания мними,
на шрапнели разбита?
Кога ли ще се откажат звездите
от заблудата древна,
че със смъртта си
променят съдбите...
© Стоян Иванов All rights reserved.