Забрана

ххх- 1

Забраних си да се влюбвам,
да летя, да се сбогувам.
Себе си така погубвам,
ала кротко съществувам.

И табу е да докосвам 
чужди спомени и мисли.
Грехове да доизносвам,
а сънят ми да е искрен.

Няма как пред чужда кожа
да засветя в полумрака.
Невъзможно е . Но, Боже,
как неистово  го чакам.

Днес реших да експериментирам и да направя втори вариант на последното си стихотворение .
Ще ми е интересно , кой от двата смятате за по-сполучлив ...

ххх -2

Забраних си да се влюбвам,
Няма смисъл, нямам сили.
В самота като в коруба, 
тихо съм се приютила.

Не желая да разравям
чужди сънища и мисли.
Да подклаждам чужда слава.
С чужди грях да се залисвам.

Непростимо е отново
да потърся устни в мрака.
И не вярвам безусловно
някой с обич да ме чака.