Забравен край
Как ми писна...
от русалки търсещи любов
в замяна даващи живота си
и после само пяна
пяна...
а той отпива тъмно пиво
и дискотечни глобуси
припомнят нещо смътно
и блестящо
изплъзващ спомен
коя бе тя...
не помня.
И от пепеляшки
как ми писна...
със техните пантофки
и тиквени каляски
отдавна феята е
само метафорична фраза
фрази...
а той опитва нови пози
ръцете спускат се
по глезена
и малък белег
го сразява
за миг
и после пак забравя.
И как ми писна
да съм приказна...
перфектна
нереална
красива
с бодли
със ябълка
със наметало
на бял кон
в кула
в огледало
заспиваща
събудена
...
и винаги със "Happy End".
А краят винаги си го забравял...
посветено
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Такава поезия...красива,разчупена!
