mariniki (Магдалена Костадинова)
427 39784
22.11.2009 г., 23:11 ч.

Забравени от небето... 

  Поезия » Бели стихове
1278 0 35

 

             

 

             Селото,

             кацнало някъде горе, почти до небето,

             къщите броят се на пръсти,

             събират се в шепа,

             денем

             като бели забрадки по хълма,

             нощем за звездите празни кошари,

             а глух пастир е луната.

 

             Тихи пътеки,

             и всички те водят нагоре,

             тук-там в гнезда от печена глина

             кротко бродят зеници,

             долу в дерето

             заспало е  ехото на минало време,

             няма ни радост, ни болка,

             нито миг на тревога.

 

             Чувам петела,

             чие ли време отмерва...

             тук даже не знаят къде са,

             дали на земята... дали на небето.

 

             Някъде

             в мрака пробягва кошута,

             нечии стъпки дочула,

             тишината докосващи с милост,

             сълзи

             в порутена църква от очи на икона

             и няколко незапалени свещи.

             Тихо минах оттук... Господи, а ти къде си...

 

 

Горице ситна, зелена

 

 

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • благодаря ви...с обич.
  • тук е, Маги.

    ...щом ти си тук.*

    !!!!!!!!!!!!!!!!!!*
    небесен стих!
    Няма как да бъде забравен.
  • Жива картина е този стих ; ходила съм по високите, позабравени планински села и това ме трогна. Красиво е.
  • Навярно такива села са по-близо до небето, заради съхранената им автентичност и чистота...макар да изглеждат тъжничко отстрани.
  • Страхотен стих!
    Радвам се, че те открих, Магдалена!
  • с обич...за вас.
  • Маги, пак съм тук! Липсваш...
  • Точно такива места са късчета от Рая... безлюдието не е смърт, а спокойствие... спокойствие, което ни липсва в ежедневието и заради което много хора си отиват твърде млади... Прекрасен стих, Магинка, прегръщам те с обич. Липсваше ми! Весели празници на теб и на семейството ти! С обич!
  • Истинско великолепие - поздрави!
  • Невероятно....................................
  • Чувам петела,
    чие ли време отмерва...
    тук даже не знаят къде са,
    дали на земята... дали на небето.
    Тихо, тъжно и...пусто.

  • Тихо минах и аз от тук за да не наруша покоя...
  • "денем

    като бели забрадки по хълма,

    нощем за звездите празни кошари,

    а глух пастир е луната."

    И е болка със вкус на узрели къпини.
    И е дъжд- керемидите с ласка измил.
    И е трънче в петата защото не бива
    във забрава една красота да умира...



  • Толкова богато,толкова вълшебно и аз съм там...в селото!
    Страхотна си Маги!!!
  • Онтово си на ниво и рисуваш пейзажи. Вдъхновен стих
  • Красиво написано!
  • Благодаря ти, Маги! Вълшебница си!
  • Двама сте, дето получавате факсове от Космоса. Единият го знаеш. Другият си ти.
  • Браво Мариша!С каква лекота създаваш неповторими картини.Аз съм ги виждал от горе.Ти ме върна в годините,когато летяхме над Родопите от махала до махала и търсехме къде ли е болният или родилката,която трябваше да откараме в болницата.Чудесница си Маги! Асен
  • благодаря ви...с обич.
  • Ах, Маги... Пак си ги наплела еднии! Сърцето ми се изпълни, душата ми се нахрани, намерих себе си тук - няма какво повече да кажа, освен, че си невероятна! Поклон!
  • Различна си тук, Маги. Но силата на стиха ти е още по-голяма!
    Прегръдка!
    (А за песента - нямам думи!)
  • Заседявай се по-дълго там и все такива неща да пишеш!
  • Господ до теб е бил Мари.За да напишеш това.
    С обич!
  • Тиха,но силно докосваща тъга!
  • И аз минах тихо оттук... Маги!
  • Магдалена... този стих...
    В душата ми влезе с него...
    А аз съм ти безкрайно благодарна за това...

    "сълзи
    в порутена църква от очи на икона
    и няколко незапалени свещи."

    Несравнима си...
    Прегръщам те и те обичам!!!

  • Маги* - перото ти пише по Душите...
  • С този стих не само видях картината, но и усетих вълненията ти. Благодаря ти, Мариники!
  • Невероятен стих! Истински и докосващ! Рисуваш с думите сякаш си художник!
  • Той е навсякъде, Магинка! Но ти го знаеш добре...
    Видях всичко...макар и тъжно, чуто от теб ми стана мило...
  • тико, красиво и... тъжно
  • Противопоставяш пространството на тук и отвъд, на горе и долу...Напомняш за преходния земен живот, за наближаващия край, и някъде дори и неявно се усеща присъствието на Бог !
    Според митологични представи духа-водач, дори самия бог е кошутата или елена...Колкото и без изход да изглежда всичко, Бог е неделима част от съзнаниетто ни, в дълбинни народопсихологични пластове,той все пак е там, за да не изгубим себе си...
    Хубаво написано!
    <a target="_blank" href="http://smajliki.ru/smilie-594092199.html"><img src="http://s7.rimg.info/ac3f1d9ff143a289041f043b55e5af10.gif" ></a>
  • Все още има такива места!...И Той много често е там...

    "Кацна" в душата ми стихът ти, Маги!
  • Напомни ми за нещо.
    Много хубаво стихотворение, докосващо, определено!
Предложения
: ??:??