Забрави
Забравѝ
Сълзите ми да спреш, ме целуни!
И болката с прегръдка прогони я!
В очите после ти ме погледни
и там, във тях дълбоко потърси я!
Дори за тебе спомен да съм аз –
случаен, мимолетен, краткотраен!
Забравена любов и миг екстаз!
А краят? Краят просто е незнаен!
Сега си там! Сама си! Сам съм аз!
Самотен бродя в сънищата само!
А тишината шепне с нежен глас:
животът Господ е създал за двама!
Понякога дори и Бог греши!
Но там, пред Него щом човек застане,
той каквото трябва ще реши!
След Него Дяволът ще ни подхване!
Отплеснах се! Но ти ме целуни!
Дори и да не искаш направи го!
Всичко друго просто забрави!
От сърце те моля! Забрави го!
14.09.2024 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени