14.09.2024 г., 19:49 ч.

Забрави 

  Поезия » Любовна
5.0 (4)
266 1 0
Сълзите ми да спреш, ме целуни!
И болката с прегръдка прогони я!
В очите после ти ме погледни
и там, във тях дълбоко потърси я!
Дори за тебе спомен да съм аз –
случаен, мимолетен, краткотраен!
Забравена любов и миг екстаз!
А краят? Краят просто е незнаен!
Сега си там! Сама си! Сам съм аз!
Самотен бродя в сънищата само!
А тишината шепне с нежен глас:
животът Господ е създал за двама! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Предложения
  • И в тази сива утрин ще помоля Господ да ме направи като него съвършен. Загърбил бремето на остеопоро...
  • На колко си години не попитах, по-важното е днес, че си до мене. Това, че не говориш, си е чудо, защ...
  • Ти бе звукът на моята китара, и всеки дъх на тебе посветих. Бе всеки следващ лист от календара, и мн...

Още произведения »