Забравѝ

Сълзите ми да спреш, ме целуни!

И болката с прегръдка прогони я!

В очите после ти ме погледни

и там, във тях дълбоко потърси я!

Дори за тебе спомен да съм аз –

случаен, мимолетен, краткотраен!

Забравена любов и миг екстаз!

А краят? Краят просто е незнаен!

Сега си там! Сама си! Сам съм аз!

Самотен бродя в сънищата само!

А тишината шепне с нежен глас:

животът Господ е създал за двама!

Понякога дори и Бог греши!

Но там, пред Него щом човек застане,

той каквото трябва ще реши!

След Него Дяволът ще ни подхване!

Отплеснах се! Но ти ме целуни!

Дори и да не искаш направи го!

Всичко друго просто забрави!

От сърце те моля! Забрави го!

14.09.2024 г.