Отвърни от мен глава
и повече за мене не мисли.
Забрави за мен сега
и пак при нея се върни.
Аз не те обичам като нея,
аз искам само да се смея –
на цветята, на нощта и любовта,
на всичко, което е част от живота.
Затова продължавай да обичаш
нейното сърце прекрасно,
а пък мене отречи
като бреме тъй ужасно.
© Марина Стоянова Всички права запазени