Nov 20, 2006, 8:57 AM

Забрави ме!

  Poetry
884 0 0

Отвърни от мен глава

и повече за мене не мисли.

Забрави за мен сега

и пак при нея се върни.


Аз не те обичам като нея,

аз искам само да се смея –

на цветята, на нощта и любовта,

на всичко, което е част от живота.


Затова продължавай да обичаш

нейното сърце прекрасно,

а пък мене отречи

като бреме тъй ужасно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марина Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....