14.03.2008 г., 10:07

Забравих даже как целуват римите

860 0 26

 

Запуших порите на слънцето с тъгата си…

Забравих даже как целуват римите…

Замръзна и душата ми…

Откъснаха се струните…

Изгасна топлата камина на сърцето ми…

Заспа онази радост чакана…

не викана по име, ала търсена…

Заспа…

Унесе се в мечтания…

Остави ме да търся щастието… сама…

Пустини викат ме…

Навярно чакат дъжд…

И вътре в себе си

аз споря за този път към тях…

Реших се все пак…

Пътувам с нощния хлад…

Дочувам някой как се моли...

Душата ми…

е бебе…

Май обич проси…

Но защо ли?

Забравих даже как целуват римите…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ем Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Усмихна ме!!!Невероятен стих!!!
  • Хммм доста интересно,
    напълно заслужени коментари,
    браво миличка
  • Благодаря пак!
    Смешко не си ме обидил,разсмя ме даже много,голямо вдъхновение ти е дало стихчето ми И на теб благодаря...за усмивката
  • забравих даже как целуват ...рибите
    мълчаливо опашно-шляпащо през муцунката
    а понякга перли в прахта от колибите
    те донесоха ти от морето бримката
    и чорапчетата ти разплетоха
    да си присадят мустаци
    шарани се нарекоха
    пасяха си плахо в шубраците ...
    а аз помня как русалката целува
    а перли някак си вътречерупно нямам
    а тя на доборото момиче се преструва
    и пак ме коралово-косА дарява
    а шараните кюспо пльоскащи
    царевично-лунно кълвящи
    по паркета тихо стъпващи
    и все никулденски кървящи
    а русалката ...
    червена ...
    ранена
    клъвна ми в очите
    ...още си чистя люспите от зениците ....




    е това какво общо има незнам ...ама стихът ти ми хареса ...браво ...


    упс още нещо се сетих...


    душата ми е ...
    швепс ...
    бъди ми пуканки
    да се слеем
    в неговите червендалести бузи
    да се омесим
    в нирванни хипнози
    за да направим дебелакът
    ...щастлив ...


    .............................

    "Душата ми…

    е бебе…

    Май обич проси…"........

    и пак повтарям вдъхнови ме стихът ти ...надявам се че не съм обидил .....

  • ха.как няма да ми харесва като е хубаво.Преди време май бях писал на Никол-Твоята поезия води до пристрастряване.С риск да се повторя -твоята също.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...