Mar 14, 2008, 10:07 AM

Забравих даже как целуват римите

  Poetry
859 0 26

 

Запуших порите на слънцето с тъгата си…

Забравих даже как целуват римите…

Замръзна и душата ми…

Откъснаха се струните…

Изгасна топлата камина на сърцето ми…

Заспа онази радост чакана…

не викана по име, ала търсена…

Заспа…

Унесе се в мечтания…

Остави ме да търся щастието… сама…

Пустини викат ме…

Навярно чакат дъжд…

И вътре в себе си

аз споря за този път към тях…

Реших се все пак…

Пътувам с нощния хлад…

Дочувам някой как се моли...

Душата ми…

е бебе…

Май обич проси…

Но защо ли?

Забравих даже как целуват римите…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ем All rights reserved.

Comments

Comments

  • Усмихна ме!!!Невероятен стих!!!
  • Хммм доста интересно,
    напълно заслужени коментари,
    браво миличка
  • Благодаря пак!
    Смешко не си ме обидил,разсмя ме даже много,голямо вдъхновение ти е дало стихчето ми И на теб благодаря...за усмивката
  • забравих даже как целуват ...рибите
    мълчаливо опашно-шляпащо през муцунката
    а понякга перли в прахта от колибите
    те донесоха ти от морето бримката
    и чорапчетата ти разплетоха
    да си присадят мустаци
    шарани се нарекоха
    пасяха си плахо в шубраците ...
    а аз помня как русалката целува
    а перли някак си вътречерупно нямам
    а тя на доборото момиче се преструва
    и пак ме коралово-косА дарява
    а шараните кюспо пльоскащи
    царевично-лунно кълвящи
    по паркета тихо стъпващи
    и все никулденски кървящи
    а русалката ...
    червена ...
    ранена
    клъвна ми в очите
    ...още си чистя люспите от зениците ....




    е това какво общо има незнам ...ама стихът ти ми хареса ...браво ...


    упс още нещо се сетих...


    душата ми е ...
    швепс ...
    бъди ми пуканки
    да се слеем
    в неговите червендалести бузи
    да се омесим
    в нирванни хипнози
    за да направим дебелакът
    ...щастлив ...


    .............................

    "Душата ми…

    е бебе…

    Май обич проси…"........

    и пак повтарям вдъхнови ме стихът ти ...надявам се че не съм обидил .....

  • ха.как няма да ми харесва като е хубаво.Преди време май бях писал на Никол-Твоята поезия води до пристрастряване.С риск да се повторя -твоята също.

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...