antoaneta03 (Антоанета Георгиева)
29 74
24.10.2014 г., 8:00 ч.

Забравих името си 

  Поезия » Философска
1196 0 4

Изхабена от усмивки,

уморена от преструвки,

вглъбена в собствен ритъм на сърцето,

вървя самотно аз в полето.

 

Вървя сама и трудно ми е да си спомня,

вървя си и не мога да припомня 

на себе си, а не на друг

как беше мойто име.

 

Забравих името си,

какво проклятие!

Забравям себе си

и нямам понятие

как ще намеря път към душата си отново.

Ако е останала душа във мен,

ако не се е превърнала в олово...

 

Ако вече е на камък вкоченена,

ако всяко човешко в мен е изпепелено,

ако няма обич, мир и доброта,

то значи сто години самота.

 

Нека бъдат сто години самота поне,

за да изкупя свободата на свойто сърце,

за да не скитам самотнa в пусто поле,

за да видя слънце, изгрев, нов ден.

 

 

 

 

© Антоанета Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не се е превърнала още душата ти в олово, щом пишеш такива красиви стихове!
  • Споделям казаното от Стойна и Радослав.
    И въпреки това, въпреки тази сериозност, стихът ти е мелодичен, чух го като песен...
    Поздравления!!!
  • Забравяме не само името си, забравяме да свалим маските и да изтрием усмивките. Кому е нужно да разбира, колко сме слаби понякога? ... Поздрави!
  • Сурова, но отрезвяваща философия.
    Това означава, че има надежда!
    Поздрав Антоанета!Всичко хубаво ти пожелавам
Предложения
: ??:??